|
Големите жестокости, на които
са подложени Мюсюлманите
Този хадис сочи, че преди появата на Мaхди тези, които не притежават религиозен морал, а имат жестоко и безмилостно поведение, ще дойдат на власт в някои Мюсюлмански държави. Това е едно от знаменията, показващи, че
пришествието на Мaхди и Пророка Исус (мир нему) е много близко.
В един друг хадис Пророкът Мохамед (Бог да го благослови и с мир да го дари) казва, че поради цялото това потисничество през Последния период искрените Мюсюлмани могат да бъдат принудени да прикриват вярата си и да извършват преклонението си тайно:
|
Множество разкази за жестокостта на Саддам се появиха в медиите.
Списание Дер Шпигел (Der Spiegel) от 16 юли 2003 г. нарича Саддам и семейството му "Криминален клан ".
Изданието на списание Нюзуик (Newsweek) от 17 февруари 2003 г. имаше за корица убийствата на Саддам.
Вестник Сабах, 25 септември 2000 - "Несправедливият Саддам "
Вестник Радикал, 12 април 2003 - "Грабежи... Хаос... Бедност..."
Списание Аксион, 14 април 2003 - "Експеримент с радиоактивна бомба"
|
И наистина днес някои Мюсюлмански владетели оказват натиск върху Мюсюлманите и потъпкват хората с техните тиранични и деспотични режими. Те пречат на вярващите да живеят според своята религия и свободно да извършват своето богослужение. Икономическите условия правят живота по-труден. В някои страни пък хората са в затруднение, защото техните управници са неспособни да управляват.
Примери за събития, случили се в страни като тези, са следните:
В Ирак, който загуби един милион от 3-милионното си население във войната срещу Иран, фашисткият диктатор Саддам Хюсеин е извършвал непоносими изтезания и зверства срещу своя народ.
Нестабилност и бъркотия властват в Афганистан от времето на Съветската окупация през 1979 и някои афганистански органи на властта, които никога не са представлявали истинския Ислям, установяват една потисническа, безмилостна и нетолерантна система.
Сирийските Мюсюлмани претърпяват десетки хиляди зверства по време на управлението на Хафез Ассад, което продължило 30 години. Някои градове били изцяло разрушени по време на масови избивания, които също така били съпроводени и от изнасилване на жени и всякакъв вид мъчения върху мъжете.
Джибути, една от малките държави в Африка, бе управлявана от един суров режим, под който в периода от 1977 до 1991 г. около 2 хиляди Мюсюлмани бяха избити и 7 хиляди човека бяха арестувани и подложени на мъчения без каквато и да била причина.
В Сомалия потисническият режим, ръководен от генерал-майор Мохамед Сиад Барре, който пряко взел под прицел Мюсюлманите, бе на власт около 20 години, в периода от 1969 до 1991 г.
Тунис бе управляван под диктатурата на Хабиб Бургхиба в продължение на 31 години. Обявявайки себе си за "доживотен президент", по време на цялото си управление Бургхиба угнетявал хората.
Също така си заслужава да се спомене, че тази ситуация, преобладаваща в някои мюсюлмански държави, е в резултат на липсата на познаване на Ислямския морал. Една от общите черти на режимите, угнетавящи Мюсюлманите, е това, че те са основани на репресивни и жестоки идеологии. Това, разбира се, е несъвместимо с религиозния морал. Следователно това, което трябва да се направи, е да се поведе идеологическа борба срещу тези идеологии. Една идеология, която бъде победена на идеологическа основа, трудно би могла да продължи да съществува. Това, което Мюсюлманите трябва да направят, е ,от една страна, да изложат грешките и изкривеността на тези идеологии и,от друга - да призоват хората към правия път, като им разкрият истинското религиозно поведение. С този метод, който е в съответствие с морала, на който ни учи Коранът, и суната на Пророка Мохамед (с.а.с.), с Божие позволение, всички тези жестокости ще приключат и Мюсюлманският свят ще се сдобие с едно светло бъдеще.
|
