|
Война между Мюсюлмани и Евреи
Както Пророкът Мохамед (Бог да го благослови и с мир да го дари) е казал в горния хадис, от началото на 20-и век насам продължават войните и сблъсъците между Мюсюлмани и Евреи.
Към края на Първата световна война с разпадането на Османската империя Палестина, която по-рано била османска територия, преминава под ръководството на Великобритания. Oт този момент нататък по тези земи не са могли да бъдат постигнати мир и спокойствие. През 1947 г. Великобритания се оттегля от страната и оставя бъдещето й в ръцете на Обединените нации. ООН планира разделянето на Палестина на две независими държави. В резултат на този план след 19 века за първи път бе създадена Еврейска държава.
Арабите от Палестина и околните арабски държави преминават в действие, за да променят тази ситуация и през 1948 г. започва кървава война между двете страни.
Израелците спечелват тази битка, която наричат "Война за независимост", и завземайки една част от земите, предоставени на арабите, те се сдобиват с по-голяма територия от тази, която им е дадена от ООН. Палестина преминава изцяло под израелско господство, с изключение на Западния бряг на река Нил – по-късно наричана само "Западния бряг", и земите около град Газа, които днес са наричани "Ивицата Газа".
|
 |
(вляво) Стената на плача преминава под Еврейско управление,
когато Източен Йерусалим
бива окупиран от Израел след войната от 1967 г.
(вдясно) Израелските сили, наречени Хаганах, докато се придвижват към Йерусалим през 1948.
|
|
След около 20 години, през месец юни 1967 г., Израел предприема едно голямо нашествие. Египет, Сирия и Йордания се подготвяли да нападнат Израел в продължение на месеци, когато на сутринта на 5 юни с една контраатака Израел поставя началото на войната. Израелските изтребители се издигнали от своята въздушна база и летели известно време по посока на запад над Средиземно море, когато изведнъж се отправили към Египет. Египет, който се бил подготвил за израелска въздушна атака по-скоро от изток, отколкото от север, се оказал неподготвен и въздушните сили на Насър били унищожени на земята, преди дори да са имали възможността да се издигнат. През следващите 5 дена израелската армия победила една по една арабските армии, които преди това се подготвяли, за да го нападнат. За 6 дена еврейската държава увеличила своите земи три пъти. Завзетите земи включвали Западния бряг и Ивицата Газа, последните две части, които останали незавзети по време на нахлуването в Палестина през 1948 г., Голанските възвишения, които по-рано били в границите на Сирия, и огромния Синайски полуостров на Египет.
Междувременно, заедно със Западния бряг бил завладян и Източен Йерусалим. От войната през 1948 г. насам святият град е разделен на Източен и Западен Йерусалим. Западен Йерусалим бе съвременната част на града и принадлежеше на Израел. Източен Йерусалим, който е старият град, където са разположени старинните религиозни светилища, бе оставен на арабите. С войната от 1967 Израел окупира и старата част на града. Стената на плача, която се е превърнала в символ на еврейската нация, след 19 века преминава под властта на евреите.
Насър, който подсилил своята армия със съветски оръжия с цел възвръщането на загубените през 1968 г. земи, обявил, че не признава прекратяването на огъня, което поставило край на шестдневната война и през май 1969 г. поставя началото на една умерена "война на изтощение", която щяла да продължава месеци наред. Извършваните в продължение на месеци атаки върху израелските обекти завършили с една тежка артилерийска бомбардировка и въздушно нападение на Израел върху крайбрежните градове на Египет по протежението на Суецкия канал. В резултат на този развой на нещата Египет бил принуден да подпише друг договор с Израел за прекратяване на огъня.
|
|
| Израелски войници в Хеброн на третия ден от 6-дневната война от 1967.
|
|
Войната продължила до 1973. По време на празника Йом Киппур, точно на 6 октомври 1973 г., египетските и сирийски войски извършват едно внезапно нападение. Прекосявайки Суецкия канал, египетската войска навлиза в Синайския полуостров, който бил под израелски контрол, и успява да премине през "границата Бар-Лев", която била установена след войната от 1967 и била смятана за “непроходима”. През това време Сирия провела една успешна операция и се придвижила към Голанските възвишения. Израелската войска била напълно изненадана. Войниците, които били отишли на служби в синагогите по случай празника Йом Киппур, се втурнали през глава към фронтовете. Същевременно израелското радио прекъснало традиционното си Йом Киппур мълчание и подало сигнал за тревога.
Въпреки че Захал (израелските защитни сили) претърпяват големи загуби, на 9 октомври, използвайки конвенционалните си оръжия, успяват да спрат напредването на арабските сили. Не след дълго напредването на сирийската войска към Голанските възвишения било спряно. През това време обаче битката с Египет, който сега притежавал по-силна войска и бил в по-благоприятна стратегическа позиция, продължила по-продължително. Според общото убеждение усилената оръжейна подкрепа на Вашингтон, започнала след втория ден от войната, спомогнала за спечелването на победата от Израел.
С настъпване на края на войната на 26 октомври Израел си "отдъхва". Арабите отново били извадени от възвърнатите територии и била предотвратена опасността от "изхвърляне в морето". Това обаче не бе достатъчно за Израел. Напредъкът на арабските войски, при това само няколко дена, бе породил един голям шок у цялата нация. Наред с това 2700 израелски войници загубили живота си, а това за държава с 3-милионно население е огромна загуба.
След този психологически шок ционистите отстъпили назад. Те се съгласили да върнат Синайския полуостров и през 1979 г. двете страни се срещнали, за да подпишат мирния договор в Кемп Дейвид. Но нито този мирен договор, нито пък последващите го мирни договори не успели да донесат мир в региона. Конфликтите между араби и евреи, макар и от време на време, все още продължават.
|
