БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ:
ПРОРОКЪТ ИСУС (М.Н.) ЩЕ СЕ ВЪРНЕ

 

Животът, преживените събития, срещнатите трудности и предприетите велики борби на избраните от Бога пратеници съдържат множество послания и поуки за всички хора. Един от пророците, който Бог дава за пример в Корана снеговия живот, борба и поведение, е Исус (м.н.).

Раждането, животът и въздигането му при Бог, всичко това са чудеса, разкрити подробно в Корана. Въпреки че Бог ни представя разказите на множество пророци, Исус (м.н.), когото Бог е подкрепил с възвишена мъдрост, се различава от останалите в няколко аспекта - той е говорел с хората още докато е бил в люлката и докато е бил на земята, е показвал безброй много чудеса на хората около него. Това, че неговото положение е различно, може да стане ясно и от факта, че той е бил въздигнат при Бог и че Коранът посочва твърдо неговото второ пришествие.

Коранът разкрива, че неверниците устройват капан, за да отнемат живота на Исус (м.н.). Според някои източници една група от предубедени еврейски книжници и свещеници подкупили Юда Искариот, един от учениците, за да го предаде, след което те щели да арестуват Исус и да го предадат на римляните. Според същите източници свещениците нямали власт да осъдят някой на смърт и затова трябвало да скроят друг план, за да агитират римските власти. Ето така те представили Исус като враг на римската управа, тъй като римляните били силно чувствителни и безмилостни срещу тези, които не им се подчиняват. Но тези свещеници се провалили. Това е разкрито в Корана така:

И [юдеите] лукавстваха. А Аллах провали тяхното лукавство. Аллах е над лукавите. (Коран, 3:54)

Както разкриват айятите, те заговорничели и искали да убият Исус (м.н.). Техните заговори обаче се провалили и те убили друг, приличащ на него, човек. По време на това събитие Бог въздигнал Исус (м.н.) при Себе си:

И изричаха: "Ние убихме Месията Иса, сина на Мариам, пратеника на Аллах." - но не го убиха и не го разпнаха, а само им бе оприличен. И които бяха в разногласие за това, се съмняваха за него. Нямат знание за това, освен да следват предположението. Със сигурност не го убиха те. Да, възнесе го Аллах при Себе си. Аллах е всемогъщ, премъдър. (Коран, 4:157-158)

Множество хора вярват в широко разпространеното предположение, че римляните са разпънали на кръст Исус (мир нему). Твърди се, че римските войници и еврейските свещеници, които арестували Исус (м.н.), са го убили, разпъвайки го на кръст. Въпреки че някои исторически Християнски движения като Докетизма отричат това, днес Християнският свят напълно вярва в това, така както и че три дена по-късно той е възкръснал и след няколко кратки срещи с учениците си се е възнесъл на небето.

Коранът обаче твърди друго. Истината, която горецитираният айят ни разкрива, е ясна. Провокираните от евреите римляни се опитали да убият Исус (м.н.), но без успех. Използваният в айята израз "само им бе оприличен" осветлява цялата ситуация. Исус (м.н.) не е умрял, а е въздигнат при Господа. Нещо повече, Бог насочва вниманието ни към факта, че хората, които излагат тези твърдения, нямат знание за истината.

През ранните години на Християнството се появяват няколко възгледа относно участта на Исус (м.н.). През по-късните векове и преди религиозните правила да бъдат напълно формулирани на Вселенския събор в Никея (325 г.), тези идеологически разногласия продължили да съществуват и движенията, твърдящи, че Исус (м.н.) не е бил разпънат на кръст, били обвинени в ерес и членовете им били преследвани.

Въздигането на Исус (м.н.) при Бог

Когато внимателно разгледаме думите, използвани в притчите от Корана, които представят смъртта на пророците, и айятите, които разказват за смъртта на Исус (м.н.), ще открием една важна истина. В тази глава ще разгледаме арабското значение на думите, с които се разкрива смъртта на Исус (м.н.) и на останалите пророци, както и това как те са използвани в айятите от Корана.

Използваните в Корана думи, с които се изразява смъртта или убийството на пророците, както по-долу ще разгледаме подробно, са кателе (убивам), мате (умирам), халеке (умирам), салебе (разпъвам) или още няколко други специфични думи. За Исус (м.н.) обаче в Корана е използван един много ясен израз: “не го убиха (ма калатеху) и не го разпнаха (ма салебуху)” , с който се подчертава, че той не е убит по нито един от съществуващите начини. Исус (м.н.) само им е бил уподобен и се е възнесъл при Бог.

Сура Ал-Имран ни съобщава, че Бог ще прибере Исус (м.н.) и ще го въздигне при Него:

Когато Аллах рече: “О, Иса, Аз ще те прибера и ще те въздигна при Мен, и ще те пречистя от невярващите, и до Деня на възкресението ще сторя онези, които те последваха, над онези, които не повярваха. После при Мен ще се завърнете и ще отсъдя между вас в онова, по което сте били в разногласие.” (Сура Ал-Имран, 55)

Думите, съдържащи смисъла на смърт, и думата “прибера”, която е употребена в сура Ал-Имран, се използват със следното значение:

 

(1)
Тевеффа: Прибирам [душата]

Използваната в айята дума “прибера” в българския език носи различно значение от това някой да умре. Когато разгледаме внимателно айятите на арабски език, ясно се вижда, че Исус (м.н.) не е умрял. В 117ти айят на сура Маида смъртта е описана по следния начин:

Казах им единствено това, което Ти ми повели: “Служете на Аллах ­ моя Господ и вашия Господ!” И бях им свидетел, докато живеех сред тях. А когато ме прибра, Ти им бе Надзорник. Ти на всяко нещо си свидетел. (Сура Маида, 117)

Думата “прибера”, която е използвана в българския превод на Корана, съответства на арабската дума “тевеффа” и тази дума не носи значението на смърт, а на “взимане на душата”. Пак от Корана разбираме, че прибирането на човешката душа не винаги означава смърт за този човек. Така например в един от айятите, където е използвана думата “тевеффа”, се споменава за прибирането на душата на човек в неговия сън, а не при смъртта му:

Той е, Който ви прибира [душите] през нощта и знае какво сте придобили през деня, после ви възкресява през него, докато се приключи определен срок... (Сура Анам, 60)

Преведената в този айят като “прибира [душите]” дума и думата, използвана в 55ти айят от сура Ал-Имран, е една и съща, т.е. и в двата айята е употребена думата “тевеффа”. В долуцитирания айят същата дума е използвана по следния начин:

Аллах прибира душите по време на смъртта, а на онези, които все още не са мъртви ­ в съня им. Задържа Той душата на онзи, комуто е отсъдил да умре, и връща другата до определен срок... (Сура Зумар, 42)

Както става ясно от този айят, Бог прибира душата на този, който спи, но тъй като не му е отсъдено да умре, Той я връща до настъпването на определен срок. Един човек, който е в това състояние, не е възможно да е умрял. Неговата душа за кратко време се е отделила от тялото му и той е навлязъл в едно различно измерение. А когато се събуди, неговата душа отново ще бъде върната в тялото му. 1 (Бог знае най-добре.)

Имам ал-Куртуби разяснява, че съществуват три значения на понятието вефат, което се формира от същия корен като тевеффа: вефат при смърт, вефат при сън, и последното – вефат при издигане при Господа, както е и в случая с Исус (м.н.).

 

(2)
Кателе: Убивам

Когато в Корана се описва въпрос, свързан със смъртта, обикновено се използва арабската дума “кателе”, която има значението на “убивам”. В сура Гафир думата “кателе” е използвана по този начин:

И рече Фараонът: “Оставете ме да убия Муса и нека зове своя Господ !... (Сура Гафир, 26)

Арабското съответствие на използвания в айята израз “да убия Муса” е “актул Муса”. Тази дума произхожда от глагола “кателе”. В един друг айят пък същата дума е използвана по следния начин:

... убиваха пророците несправедливо ... (Сура Бакара, 61)

Арабската форма на използваната в айята дума “убиваха” е “яктулуне” и тя отново произхожда от думата “кателе”. И така, както ясно се вижда и от превода, тя има значението на “убивам”. Долу цитираните айяти, които съобщават за смъртта на пророците, ни помагат да видим различните начини на употреба на глагола “кателе”:

… Ще запишем какво казаха и как избиваха (катлехум) пророците без право … (Сура Ал-Иран, 181)

... И някои отрекохте, а други убивате ... (тактулуне) (Сура Бакара, 87)
... Кажи: “А защо преди убивахте (тактулуне) пророците на Аллах, ако сте вярващи?”... (Сура Бакара, 91)

Онези, които не вярват в знаменията на Аллах и убиват (яктулуне) без право пророците, и убиват (яктулуне) хората ... (Сура Ал-Имран, 21)

... Защо тогава ги убихте (кателтумухум), ако говорите истината?” (Сура Ал-Имран, 183)

... Той рече: “Ще те убия !”... (Ле актуленнеке) (Сура Маида, 27)

Протегнеш ли към мен ръка да ме убиеш (тактулени), аз не ще протегна своята ръка към теб, да те убия ... (актулеке) (Сура Маида, 28)

“ Убийте (уктулъ) Юсуф или го захвърлете на някоя земя…”(Сура Юсуф, 9)

И жената на Фараона му рече: “Радост за окото ­ на мен и на теб! Не го убивайте !... (ла тактулу) (Сура Касас, 9)

... “О, Муса, знатните се съветват за теб, да те убият (ли яктулу)... (Сура Касас, 20)

И отговорът на народа му бе само да кажат: “ Убийте (уктулуху) го или го изгорете!”… (Сура Анкабут, 24)

 

(3)
Халеке: Умирам

Един друг глагол, който в Корана се използва в смисъла на убивам, е “халеке”. В айятите думата “халеке” се употребява със значението на “загивам, умирам”. В 34ти айят на сура Гафир, например, тя е използвана така:

...Когато умря (халеке), казахте: “Аллах не ще проводи след него пратеник.”... (Сура Гафир, 34)

Арабското значение на израза, който в айята е преведен на български като “когато умря”, е “иза халеке” и също носи смисъла на умирам.

 

(4)
Ел мевте: Смърт

Друга дума, която в Корана се използва за изразяване на смъртта на пророците, е “ел мевте”. В айятите думата “мате” е употребена в смисъл на “умирам”. Сура Саба ни осведомява за смъртта на Пророка Сюлейман (Соломон) (м.н.) по следния начин:

И когато отсъдихме да (ел мевте) умре [Сулайман], нищо не им посочи, че е мъртъв (мевтихи) , освен една земна твар, която гризеше тоягата му... (Сура Саба, 14)

Друга дума, но от същия произход, пък е използвана по отношение на Яхя (Йоан Кръстител) (м.н.):

Мир нему в деня, когато бе роден и в деня, когато ще умре (йемуту) , и в Деня, когато ще бъде възкресен. (Сура Мариам, 15)

Арабското значение на преведената в този айят дума “умре” е “йемуту”. Същата дума е използвана и в айятите, отнасящи се до смъртта на Пророка Якуб (Яков) (м.н.). Например в сура Бакара е употребена по следния начин:

Нима бяхте свидетели, когато смъртта (ел мевте) се приближи до Якуб...
(Сура Бакара, 133)

Използваната в този айят дума "ел мевте" идва от същия корен и носи значението на смърт. В един друг айят, отнасящ се до Пророка Мохамед (м.н.), пък глаголите “кателе” и “мате” са използвани едновременно:

Мухаммад е само един Пратеник, преди когото преминаха пратениците. Нима, ако бе умрял (мате) или бе убит (кутиле), щяхте да се отвърнете?... (Сура Ал-Имран, 144)

Думата “мевт”, която произлиза от един и същи корен с “мате” (умирам), също така е употребена в различни айяти, описващи смъртта на пророците:

... Рече: “О, да бях умряла (митту) преди това и да бях напълно забравена!” (Сура Мариам, 23)

И за никой човек преди теб [о, Мухаммад] не отредихме да е безсмъртен (ел хулде). Щом и ти ще умреш (митте), нима те ще бъдат безсмъртни? (Сура Анбиа, 34)

“и Който ще ме умъртви (юмитуни), а после ще ме съживи...” (Пророка Ибрахим)
(Сура Шуара, 81)

 

(5)
Халид: Безсмъртен

Думата “халид” е друга употребявана в айятите дума, която не изразява пряко нито умирам, нито убивам, а безсмъртие. Думата “халид” носи смисъла на нещо постоянно, продължително. В сура Анбиа думата “халид” е използвана по следния начин:

И [пратениците] не ги сторвахме с тела, които не се хранят, и не бяха безсмъртни (халидийне). (Сура Анбиа, 8)

 

(6)
Салебе: Разпъвам

Една от думите, които се използват при описването на смъртта на пророците, е “салебе” (разпъвам). Значението на глагола “салебе” е “обесвам, разпъвам на кръст и екзекутирам”. Този глагол е използван в айятите по следния начин:

... но не го убиха и не го разпнаха (ма салебу)... (Сура Ниса, 157)

...единият от вас ще дава на своя господар да пие вино, а другият ще бъде разпънат (усаллибеннекум) на кръст...(Сура Юсуф, 41)

...да бъдат убити или разпънати (юсаллебу)... (Сура Маида, 33)

Ще ви отсека ръцете и краката кръстом, после всички ви ще разпъна (усаллибеннекум). (Сура Араф, 124)

... Непременно ще отсека ръцете и краката ви кръстом, после ще ви разпъна (усаллибеннекум) по стволовете на палмите... (Сура Та Ха, 71)

...Ще ви отсека ръцете и краката кръстом, и всички ви ще разпъна (усаллибеннекум). (Сура Шуара, 49)

Както се вижда и от айятите, относно прибирането на душата на Исус (м.н.) и смъртта на другите пророци са използвани доста различаващи се една от друга думи. С айятите от Корана Бог ни съобщава, че Исус (м.н.) не е убит, нито разпънат, че на хората е показано само негово подобие, че душата му е прибрана и Той го е въздигнал при Себе си. Докато за Исус е използван глаголът “тевеффа”, който е със значението на “прибирам душата”, то за останалите пророци са използвани думи като “кателе” и “мевт”, които обозначават обикновената смърт. Тази информация ни показва още веднъж колко необикновен е Исус (м.н.).

-----------------------------------------------------------------------

1. Yuce Kuran'in Cagdas Tefsiri (Съвременно тълкувание на Светия Коран) от проф.Сюлейман Атеш, Head of Department of Basic Islamic Sciences at Istanbul University's Faculty of Divinity, Vol. 2, 49-50.

НАЗАД

Начална страница | Знамения за второто пришествие на Исус | Статии
Email: info@ochakvaniatmesia.com
www.ochakvaniatmesia.com

 
Тази страница е основана на творбите на Харун Яхя       www.harunyahya.com