|
Поради властващата нерелигиозна система тези хора са подложени на натиск и мъчение от различно естество. Като пример за такъв вид несправедлива тиранична система в Корана е даден периодът на Фараона. Докато Фараонът живеел в огромно богатство и охолство, народът му бил измъчван и насилван. Следният айят ни съобщава това така:
Фараонът се възгордя на земята и раздели на групи нейните жители. Обезсилваше една част от тях избиваше синовете им и пощадяваше жените им. Той бе от сеещите развала.
(Сура Касас, 4)
В
периодите, когато били изживявани големи икономически
и обществени проблеми, когато властвало едно
несправедливо управление, хората винаги изпитвали
нужда от някакъв спасител. Този спасител ще
поправи отрицателните страни на системата,
в която живеят, ще осигури справедливост, мир,
сигурност и ще ги изведе към правия
път.
След
Мойсей (м.н.) синовете на Израил също били
изправени пред подобни трудности, те се сблъскали
с жестоки управници и били подложени на големи
мъчения. Били прогонвани от родината си, били
изхвърляни от домовете им и накрая разбрали,
че нито идолите, с които съдружавали Бог, нито
богатствата им, нито пък прадедите им можели
да ги спасят. В резултат на всичко това те
започнали да се молят на Бог да им изпрати
предводител, който да се пребори с това жестоко
управление. Бог отвърнал на тези техни молитви
и за владетел им изпратил Талут. В сура Бакара
е низпослано следното:
Нима
не видя ти знатните измежду синовете на Израил
след Муса, когато рекоха на един техен пророк:
“Проводи ни владетел, за да се сражаваме
по пътя на Аллах!” Рече: “Възможно ли е,
ако ви е писано сражение, да не се сражавате?”
Рекоха: “А защо да не се сражаваме по пътя
на Аллах, след като бяхме прокудени от нашите
домове и синове?” А когато им бе писано да
се сражават, те се отметнаха, освен неколцина
измежду тях. Аллах знае угнетителите. (Сура
Бакара, 246)
 "Не
ще откриеш ти промяна в Божието правило"
Това, което научаваме от притчите в Корана за живелите в миналото различни народи,
е, че всичко, което им се е случило, е доста сходно. Начинът на живот на
хората, ситуациите, в които изпадат, изпращането на пророци като предупредители
и най-накрая погубването на тези народи, всичко това е базирано на една и
съща основна логика.
В
съвременните общества е изживяна една много
бърза деградация, израждане и развращаване.
Живеещите в бедност, мизерия и жестокост хора
копнеят за един спокоен живот, в който да властва
добрият морал. Вече много ясно се вижда, че
справедливост може да бъде осигурена единствено
когато този морал бъде интегриран в наличната
система, че деградацията може да бъде поправена
само от хора, носители на този морал.
Ето
така, след такава социална деградация на някогашните
народи, Бог е изпратил спасители и след потисничеството
ги е дарил с много
голямо богатство, изобилие и плодородие. В
един от айятите Бог отбелязва, че ще дари с
богат и охолен живот народа, който се побои,
по следния начин:
А
ако жителите на селищата бяха повярвали и
бяха се побояли, щяхме да разтворим пред
тях дарове от небето и от земята. Ала те
отричаха и ги сграбчвахме заради онова, което
са придобили (Сура Араф, 96)
От
този айят, както и от останалите айяти от Корана,
които разкриват същия факт, произлиза едно
много важно Божествено правило: Единственият
път към мира, спокойствието, изобилието и богатството
е да се живее според морала на Исляма. Така
е било при някогашните народи, така ще бъде
и при следващите народи. Там, където няма ислямски
морал, е невъзможно да властват справедливостта,
сигурността и принципността. Това е едно Божие
правило. А фактът, че не ще открием промяна
в божието правило, в Корана е съобщен по следния
начин:
…А
когато дойде при тях [Мухаммад като] предупредител,
това само увеличи тяхното отвращение, от
надменност на земята и лукавство в злината.
Но злото лукавство поразява само онези, които
го кроят. И нима чакат друго освен обичая
спрямо предците? И не ще откриеш ти промяна
в обичая на Аллах, и не ще откриеш отклоняване
в обичая на Аллах. (Сура Фатир, 42-43)
Разпространението
на Исляма според Корана
Така
както споменахме и в предходната глава, когато
разгледаме айятите от Корана, виждаме, че Бог
е изпращал “спасител” на всеки един от някогашните
народи, след като са претърпели дегенерация,
израждане и морално падение. Този спасител
насочва хората да повярват и да се побоят от
Бог и да не Го съдружават с нищо. Ако обаче
те упорствали да не повярват, той ги предупреждавал
за Божието наказание. За това, че Бог няма
да погуби нито един народ, без да го е преупредил,
в Корана е съобщено така:
Не
погубихме никое селище, без [да му изпратим]
предупредители с напомняне. И не сме Ние
угнетители. (Сура Шуара, 208-209)
Времето,
в което живеем днес, е време на деградация, време,
в което е нараснала материалната и морална поквара,
време на извратеност, време, в което властва
политическата и икономическа нестабилност, време,
през което бездната между бедни и богати е достигнала
своите крайни предели. Истината, която научаваме
от Корана, обаче е, че след един такъв период
Бог ще ни разкрие изход и благодарение на него
Ислямът непременно ще бъде разпространен в целия
свят, Божията вяра ще надделее над суеверните
вярвания. В сура Тауба Бог благовестява своите
вярващи раби по следния начин:
Искат
да угасят светлината на Аллах със словата
си, но Аллах приема единствено да засияе
в пълнота Неговата светлина, дори неверниците
да възненавиждат това. Той е, Който проводи
Своя Пратеник с напътствието и с правата
вяра, за да я въздигне над всички религии,
дори съдружаващите да възненавиждат това.
(Сура Тауба, 32-33)
В
сура Нур Бог съобщава, че вярващите, които
не съдружават нищо с него, служат Му безрезервно
и “вършат праведни дела” (които спазват законите
Му, които полагат усилия по неговия път), подобно
на тези преди тях, ще бъдат носители на власт
и могъщество:
Аллах
обеща на онези от вас, които вярват и вършат
праведни дела, че ще ги остави наследници
на земята, както остави и онези преди тях,
и непременно ще укрепи тяхната религия, която
Той им избра, и в замяна след страха ще им
дари сигурност. Те само на Мен ще служат
и не ще Ме съдружават с нищо. А който подир
това стане неверник, тези са нечестивците.
(Сура Нур, 55)
Тук
има един много важен момент: горецитираният
айят ни съобщава за необходимото условие за
разпространяването на Божията религия; за съществуванието
на вярващи, които служат само на Бог, без да
Го съдружават с нищо и които вършат праведни
дела по пътя на Господа....
Очакваният
Спасител
Заключението,
което може да направим от казаното дотук, е
следното: във всяка епоха Бог приема молитвите
на своите раби, които се нуждаят от помощ.
Очаква се така както някогашните народи, също
и хората, живеещи днес, и тези, които ще живеят
в бъдеще, да бъдат избавени от жестокостта
на неверието и да им бъдат разкрити прелестите,
произлизащи от предписания от Бог морал.
Също
така се очаква ислямското общество да напусне
периода на деградация, в който е изпаднало,
и искрените мюсюлмани да започнат да оповестяват
морала според религията из целия свят. Нещо
повече, очаква се Бог, както е правил във всяка
една епоха, да изпрати спасител. Този спасител,
който ще изведе съвременното човечество “от
тъмнините към светлината”, е Божият морал.
С
една дума, така както Бог е помагал на всеки
народ, отсега нататък също ще продължава да
помага на хората по земята. Бог е обещал това
на рабите си, които са изцяло отдадени и се
обръщат с искреност към Него. В айятите е низпослано
следното:
Онези,
които бяха прокудени от техните домове без
право, само защото казват: “Аллах е нашият
Господ!” И ако Аллах не отблъскваше едни
хора с други, щяха да бъдат разрушени и манастирите,
и църквите, и синагогите, и джамиите, където
името на Аллах се споменава много. Аллах
ще подкрепи онези, които Го подкрепят. Аллах
е всесилен, всемогъщ. Онези, които, ако ги
утвърдим на земята, отслужват молитвата и
дават милостинята закат, и повеляват одобряваното,
и възбраняват порицаваното... При Аллах е
завършекът на делата (Сура Хадж, 40-41)
НАЗАД
|
