|
ФИЛМЪТ, КОЙТО
ИЗПРАВИ НА
КРАКА ЦЕЛИЯ СВЯТ,
И
ИСУС
Филмът на известния актьор
Мел Гибсън “Страсти Христови” (“The Passion of
Christ”) след продължителни дискусии най-накрая
бе пуснат да се прожектира. Той, бе посрещнат
с голям интерес в САЩ и стана причина някои кина
да се изпълнят с църковен дух. Милиони Християни
се редяха на опашки, за да гледат тази значима
продукция, темата на която е центърът на тяхната
вяра – Исус Христос.
Една от страните на филма,
които привличат най-силно вниманието на критиците,
е това, че филмът не
притежава характерното за холивудските филми "развлекателно" естество.
А напротив, в голяма част от сцените на филма
има много мъка, страдание и дори изтезание. Християните
вярват, че Исус е бил разпънат на кръст и убит
от римляните, и Мел Гибсън ни представя какво
болезнено мъчение е било самото разпъване и предхождащите
го мъки. С интерес се очаква да се види какво
въздействие ще окаже филмът върху Християнските
общества по целия свят.
Реакцията на Евреите
Най-голямата реакция срещу филма
на Мел Гибсън дойде и продължава да идва от Eвреите.
Добре, но защо?
Отговорът на този въпрос е
скрит в описаната в Евангелието Християнска история.
Според
Евангелието Исус е спасителят, който Евреите
чакали от векове, т.е. той е Месията.
Но когато
започва своята проповед, наред с призоваването
на Еврейския народ да повярва в Бог, той
критикува лицемерието на някои видни духовници
сред Евреите.
Поради тази причина, докато една значителна
част от Еврейския народ обичала Исус, по-голямата
част от съответните духовници се превърнали
в
негови врагове. И тъй като искали да го убият,
те решили да се жалват от Исус пред властващите
по онова време в Палестина римляни. Те се
изправили пред римския управител Пилат и му казали,
че
Исус “твърди, че е цар, предизвиква политически
размирици, в действителност обаче нашият
цар е Цезар”. Римският управител Пилат разпитва
Исус и виждайки, че не е извършил никакво
престъпление,
иска да го освободи. Но Еврейските духовници
продължили да настояват и да искат Исус да
бъде
наказан чрез разпъване на кръст. Пилат приема
това тяхно желание. Т.е. според Евангелието
тези, които в действителност са отговорни
за смъртната
присъда на Исус, са Евреите.
Това от своя
страна е станало основание някои Християни
да изпитват омраза към Евреите.
Една от причините за зараждането на “антисемитизма”,
което означава омраза към Евреите, е това,
че Християните гледат на Евреите като на
“убийците
на Исус”.
Ето за това е и острата реакция
на Еврейските лидери срещу филма на Мел Гибсън
през последните
месеци. Те смятат, че филмът ще съживи
отново това продължаващо 2000 години
вярване. В
множество сцени от филма е изобразена
омразата и яростта,
които някои от тогавашните Еврейски духовници
са изпитвали към Исус. Това е една много
съществена точка, по която се различават
и която често
противопоставя приличащите си в много
отношения Еврейство и
Християнство.
Съобщената в Корана истина
Зад
спора за Исус, воден между Евреите и Християните,
всъщност лежи една много съществена истина. Тази
истина е съобщена в Корана. Според това, което
Всевишния Бог ни съобщава чрез айятите, в действителност
Исус не е бил убит чрез разпъване на кръст. Евреите
са му подготвили капан с такава умисъл, но Бог
по чудотворен начин е развалил техните капани
и е спасил Исус, като на негово място на кръста
е бил разпънат друг. Тази истина е съобщена в
сура Ниса така:
И изричаха: “Ние убихме Месията
Иса, сина на Мариам, пратеника на Аллах.” но
не го убиха
и не го разпнаха, а само им бе оприличен. И които
бяха в разногласие за това, се съмняваха за него.
Нямат знание за това, освен да следват предположението.
Със сигурност не го убиха те. (Сура Ниса, 157)
Използваният в този айят израз "не
го убиха и не го разпнаха" ясно съобщава,
че Исус не е бил разпънат на кръст, нито пък
е бил убит. Точното значение на български език
на използваната в айята арабска дума “салебе”
е “разпъвам на кръст”. Т.е. можем да кажем, че
буквалният превод на айята е “не го убиха и не
го разпънаха на кръст”. Изразът, който идва след
това, отново ни дава изключително важна информация:
Този, който е бил разпънат, не е бил Исус, а
е бил друг човек, когото са помислили за Исус.
Защото този човек е приличал или е било направено
така, че да прилича на Исус. (Бог знае най-добре)
Тази
съдържаща се в Корана информация се е превърнала
в предмет на спор между Християни и Мюсюлмани
в продължение на векове. Християните твърдят,
че Исус е бил разпънат на кръст пред очите
на стотици хора, че Евангелията и другите Християнски
източници са единодушни по този въпрос и че
това
е една безусловна истина, утвърдена от милиони
хора в продължение на векове.
Фактът, че Исус
не е бил разпънат на кръст, обаче се приема
и от страна на някои Християни.
Християните, които не вярват в разпятието
Между
Християните съществуват и такива, които дават
и други отговори на въпроса кой е бил разпънат
на кръста. Тези хора са имали вяра, която Католическата
доктрина приема за “извратено” (еретично) движение.
Името на това движение е “Докетизъм”(Docetism).
Най-съществената информация
за Докетизма е дадена в летописа, озаглавен “Adversus
Haereses” (“Отговори
за еретици”), написан в края на второто столетие
от един от видните основатели на Католическата
църква свещеник Иренеус. Иренеус говори за
Василидис, който е един от представителите на
това движение.
Според тези сведения, в написаните през 130-150
година от Василидис, който е християнски историк
от Александрия, летописи той настоятелно наблягал
на факта, че Исус не е бил разпънат на кръст.
Той твърдял, че разпънатият на кръст не е Исус,
а на негово място е бил разпънат друг мъж на
име Симон Киринейски, че по един чудотворен
начин Бог е променил лицето на Симон, така че
да заприлича
на Исус, и по този начин Евреите и римляните
го взимат за Исус. Василидис също така пише,
че докато Симон Киринейски бил разпъван на
кръста, Исус е наблюдавал това събитие, след
това се
отдалечил оттам и се въздигнал жив при Бог.
(William Smith, “Речник на Християнската Биография”
(A
Dictionary of Christian Biography, том I, стр.
768)
Откъде Василидис е получил тази
информация? В писанията си един Християнски теолог
на име Климент от Александрия, който е живял
през третото столетие, твърди, че Василидис се
е добрал до тайни сведения. Според това, което
разказвал един мъж на име Глауциас (Glaucias),
който служел за преводач на Симон Петър - единия
от учениците на Исус, научил тази тайна от Петър,
а Василидис я бил чул от него. С получената от
Глауциас информация Василидис поправил допуснатите
в преправените Евангелия сведения и по своему
пише ново “Евангелие”.
Василидис не е бил единственият
сред Докетиците, който защитавал това твърдение.
Съществували
и други личности и движения, приемани от Църквата
като “извратени”, които са защитавали идеята,
че Исус не е бил разпънат на кръст, а на негово
място е разпънат друг, приличащ на него, човек.
В книгата си “Месията наистина ли бе разпънат
на кръст?” Християнският писател Фарис Ал-Каирауани
пише следното по този въпрос:
"През 185 година едно религиозно
движение.... от рода на свещениците от Тебес,
които бяха приели
Християнството, излагат твърдението, че 'Бог
е забранил разпъването на Месията, той с лекота
се е издигнал в небесата'. През 370 година едно
Гностично движение от магьосници, смятайки, че
'Месията не е бил разпънат на кръст, а само така
се е сторило на тези, които са го наблюдавали',
отричат разпятието. Отново през 520 година, когато
епископът на Сирия Северус избягал в Александрия,
се срещнал с група философи, които учели, че
Месията Исус не е бил разпънат на кръст, а само
така се е сторило на тези, които са го заковали
на кръста... Около 610 година синът на управителя
на Кипър – епископ Джон, също започнал да провъзгласява,
че Месията не е бил разпънат на кръст, а само
така се е привидяло на хората, които са го наблюдавали." (Faris
Al-Qayrawani, “Месията наистина ли бе разпънат
на кръст?”, стр. 23)
Но след като Католическата
църква установила пълно господство през четвъртото
столетие, както
останалите движения, приемани за "извратени",
така и Докетизмът постепенно изчезнали. С упражнения
от страна на Църквата натиск учението, че Исус
е бил разпънат на кръст, затвърждава мястото
си на основна догма в Християнския свят.
Възможността
човечеството да узнае истината се предоставя
единствено от Корана, който е бил
низпослан на Пророка Мохамед (м.н.). В Корана
Бог е съобщил истината относно Исус:
“...но не
го убиха и не го разпнаха, а само им бе оприличен...”
(Сура Ниса, 157)
ЖИВОТЪТ НА ИСУС СПОРЕД КОРАНА
Според историческите източници
Исус е живял преди около 2000 години. Той е пророк,
който Бог е отредил да бъде знатен в земния и
в отвъдния живот. Според Евангелието на Матей
Исус е роден по времето на Херод I в периода
на смяна на режима (4 г.пр.н.е.), а според Евангелието
на Лука – по времето на император Август (6 г.сл.н.е.),
по време на преброяването на Еврейското население.
Тези сведения е невъзможно да бъдат доказани.
Но изследвайки множество различни източници,
експертите предполагат, че Исус е роден между
7 и 6 година пр.н.е.
Дори днес Божията вяра,
която този облагодетелстван от Бога с възвишени
качества и благовестен с
вечния рай, свят пророк e изповядвал, да съществува
на земята, в действителност тя е претърпяла
поквара и е променена спрямо първоначалната.
Евангелието,
което Бог е низпослал на Исус, също така съществува
само на име, но първоизточника го няма. С течение
на времето Християнските източници са претърпели
различни промени и са преиначени. Поради тази
причина днес е трудно да получим истински сведения
относно Исус. Единственият източник, от който
можем да достигнем до истината относно Исус,
е Коранът, който Бог е обещал да брани до Съдния
ден. В Корана е разказано за раждането на Исус,
неговия живот, дадени са примери от случили
му се събития и е споменато за положението на
заобикалящите
го хора и още множество други въпроси. Съществуват
и доста примери за това как Исус е проповядвал
пред Евреите. В сура Ал-Имран Бог е повелил
следното:
“[И дойдох] в потвърждение на Тората,
[низпослана] преди мен, и за да ви разреша
част от онова,
което ви бе възбранено... И ви донесох
знамение от вашия
Господ. И бойте се от Аллах, и ми се покорете!
Наистина Аллах е моят Господ и вашият Господ.
На Него служете! Това е правият път.” (Сура
Ал-Имран, 50-51)
Голяма част от Евреите не
се отзовали на този призив на Исус, а му се
подчинили единствено
малкото на
брой апостоли. Съществуването на тези искрени
вярващи е съобщено в Корана по следния
начин:
И когато Иса почувства неверието у тях,
рече: “Кои са моите помощници [по пътя]
към Аллах?”
Неговите
ученици рекоха: “Ние сме помощниците
[по пътя] на Аллах. Повярвахме в Аллах и свидетелствай,
че сме отдадени!” Господи наш, повярвахме
в
онова, което Ти низпосла, и последвахме
пратеника. Впиши
ни редом със свидетелите!” (Сура Ал-Имран,
52-53)
Според Новия завет, въпреки
че бил последван само от тези 12 ученици Исус
обиколил Палестина надлъж и нашир. По време на
тези пътувания, целта на които била да призове
хората да повярват в Господа, с Божие позволение
той извършвал множество чудеса. Изцерявал болни,
сакати и прокажени, карал да прогледнат слепите
по рождение и съживявал мъртвите. В айятите от
Корана тези чудеса са разкрити по следния начин:
...“Донесох ви знамение
от вашия Господ. Ще създам за вас от глина
образ на
птица, ще духна
в нея
и ще стане птица с позволението на
Аллах. И ще изцерявам слепи и прокажени,
и ще
съживявам мъртви
с позволението на Аллах. И ще ви
съобщавам какво ядете и с какво се запасявате
по домовете си.
Наистина в това има знамение за вас,
ако сте
вярващи.” (Сура
Ал-Имран, 49)
Когато Аллах рече:“О,
Иса, сине на Мариам, помни Моята благодат
към теб
и към майка
ти, как те
подкрепих със Светия дух, та с
хората да говориш в люлката
и като възрастен! И как те научих
на книгата и на мъдростта, и на Тората,
и на Евангелието.
И
ето, сътворяваш от глина образ
на птица с Моето позволение, и духваш в нея,
и става
птица
с
Моето позволение. И изцеряваш слепия
и прокажения с
Моето позволение. И ето, извеждаш
мъртвите с Моето позволение. И как възпрях
от теб синовете
на Исраил, когато им донесе ясните
знаци. И рекоха неверниците измежду
тях: “Това
е само
явна магия.”
(Сура Маида, 110)
Исус правел големи
чудеса и хората силно се впечатлявали от тях.
Но
Исус винаги
казвал, че извършва всички
тези чудеса с Божие позволение,
а в Евангелието пише, че на хората,
които
изцерявал,
често казвал “вярата ти те спаси”.
Всъщност, според Евангелието
на Матей, виждайки чудесата на
Исус, народът също прославял Бога:
И като замина
оттам, Исус дойде при галилейското езеро; и
качи се на
бърдото и седеше
там. И дойдоха при Него големи
множества, които
имаха
със себе
си куци, слепи, неми, недъгави
и много други, и сложиха ги пред
нозете
Му;
и Той ги изцели;
Така
щото народът се чудеше, като
гледаше неми да говорят, недъгави оздравели,
куци да
ходят, и слепи да гледат.
И прославиха Израилевия Бог.
(Матей, 15: 29-31)
Въпреки увеличаването на пречките
броят на вярващите в Исус започнал да нараства,
и то главно сред народа, който живеел в потисничество
и жестокост. През този период Исус и неговите
ученици обиколили всички околни села и градове.
През това време свещениците и книжниците започнали
да устройват капани срещу Исус, който разкривал
пред тях еретичните страни на обичаите, които
прилагали от години, който им припомнял за лицемерните
им лукавства и който ги призовавал да вярват
единствено в Господ и да живеят единствено в
Негово име. (Лука, 22: 1-2; Йоан, 11: 48).
В Корана е съобщено, че Исус
е бил въздигнат при Бог и че на негово място
е бил убит друг човек, приличащ на него. Исус
е продължил, като всеки друг пророк, да призовава
народа си към вяра в Бог, към живот на отдаденост,
чрез който да спечели Божието одобрение, към
отдръпване от греховете и злините и извършване
на праведни дела. Той им е напомнял за временния
характер на живота и близостта на смъртта, съобщавал
им е, че в Деня на равносметката всеки човек
ще отговаря за делата си. Той е призовавал хората
да се прекланят единствено пред Господа и да
се страхуват единствено от Него. В Евангелието
се срещат множество препоръки и поучителни разкази,
наричани притчи, свързани с тези въпроси. Исус
давал съвети на тъй наречените в Евангелието
хора с “недостатъчна вяра”, благовестявал хората,
че “Божието господство” е близо, и ги призовавал
да се помолят на Бог да опрости греховете им.
Това господство е господство, което Евреите се
надявали да постигнат с идването на Месията и
което очаквали да се превърне в средство за вяра
и избавление на синовете на Израил.
Исус се е придържал към Мойсеевите
закони, т.е. към истинските закони на Тората,
и е поучавал
Евреите, защото са се отдалечавали от тези
закони или са ги прилагали неискрено, само за
показ
пред другите. Според Новия завет Исус е казал
на Евреите, които са му се противопоставили:
“ако вярвахте Мойсея, повярвали
бихте и Мене; понеже той за мене писа”. (Йоан,
5: 46) Исус
е призовавал хората да се обърнат към Тората.
Един от призивите на Исус за служене на “Свещения
Закон”, т.е. на Мойсеевите закони, в Евангелието
на Матей е представен по следния начин:
Да не мислите,
че съм дошъл да разруша закона или пророците;
не съм дошъл
да разруша, но
да изпълня.
(Матей, 5: 17)
И тъй, който
наруши една от тия най-малки заповеди,
и научи
така
човеците,
най-малък ще се нарече
в небесното царство;
а който ги изпълни и научи
така
човеците, той ще се нарече
велик в небесното царство.
(Матей,
5: 19)
В Корана е съобщено
следното за Исус:
“[И дойдох] в потвърждение
на Тората, [низпослана]
преди мен,
и за да
ви разреша част от
онова, което ви бе възбранено...
И ви донесох знамение
от вашия
Господ. И бойте се
от Аллах, и ми се покорете!”
(Сура
Ал-Имран, 50)
НАПРЕД |
